Договор за аренда

Основни характеристика на договорите за аренда подплатени с конкретните членове и алинеи от закона.



Нормативна уредба – Закон за арендата в земеделието (1996г.)

Чл. 2. (1) (Изм. - ДВ, бр. 35 от 1999 г.) С договора за аренда арендодателят се задължава да предостави на арендатора за временно ползване обекта на договора, а арендаторът - да извърши определено арендно плащане.

Това е законовото   определение на договора.
 Определението следва общия  модел  на договорите. С този тип договор се предоставя за временното ползване върху определена вещ (земя,  и т.н.). При този тип  договори за аренда има някои особености:

Срока 

Чл. 4. (1) (Изм. - ДВ, бр. 35 от 1999 г.) Минималният срок на договора за аренда е четири стопански години.

  Особеното е че няма краен срок както при недвижимите имоти.

Формата 

Чл. 3. (1) (Изм., ДВ, бр. 99 от 2002 г.) Договорът за аренда се сключва в писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните. Той се вписва в нотариалните книги и се регистрира в съответната общинска служба по земеделие. При вписването се представя скица на арендувания имот, издадена или заверена от общинската служба по земеделие.

Никакви други форми на "договаряне"  не са валидни ако не са сключени по надлежния ред.

Плащането

(5) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 35 от 1999 г.) Ако не е уговорено друго, арендното плащане се дължи в първия работен ден след изтичането на селскостопанската година

"Стопанска година" е времето от 1 октомври на текущата година до 1 октомври на следващата година

                                                                                Страни
Законът за аренда в земеделието допуска договорът да бъде валидно сключен и когато от страна на собственика е подписан само от един от всички наследници.Основанието  е чл.30 ал.3 от Закона за собствеността който гласи следното:

(1) (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г.) Правото на собственост може да принадлежи и общо на две или повече лица - държавата, общините и други юридически или физически лица.

(2) Частите на съсобствениците се считат равни до доказване на противното.

(3) Всеки съсобственик участвува в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си.

Тълкуванието е следното: Макар и подписал договора за арена единият съсобственик другите също имат право на получаване на рента съобразно собствената им  част. 

Това е първата от поредицата статии на тази тема ще се опитам да бъда максимално изчерпателен с една единствена цел всички да бъдем  максимално информирани относно правата си.