Русенско-Силистренският район обхваща източните Крайдунавски низини между Русе и Силистра, както и платовидните прорязани от суходолия части на Северозападна Добруджа. Доминиращо участие в почвената покривка имат излужените черноземи и алувиално-ливадните почви.
Излужените черноземи заемат голямата част на агроекологичния район и са формирани върху типичен и глинест льос и льосовидни материали. Отличават се със средномощен (40-70cm) хумусен хоризонт, дълбок профил, тежко песъкливо-глинест механичен състав, недиференциран профил, средна хумусираност (2-3% %хумус) и неутрална реакция на повърхностния хоризонт. За отбелязване е, че в този район са по-силно проявени ерозионните процеси - наблюдават се слабо до средно ерозирани почви на около 40% от площта на излужените черноземи.
Алувиално-ливадните почви са формирани на дунавските тераси върху речни отложения. Те са твърде подобни на аналозите им от района I.2. от Средните Крайдунавски низини. За разлика обаче, механичният им състав е по-тежък (средно песъкливо-глинест до глинест).
Районът попада в Северния климатичен район на Дунавската равнина с характерния му типичен кантинентален климат. Средната годишна температура е 11.50С, като за месец януари тя е около -20, а за месец юли е 220. Температурните ресурси са много добри. Пролетта настъпва към 13 март и температурната сума за вегетационния период е около 40000С. На лице са условия за развитие и узряване на къснозрелите сортове и хибриди.
Количеството на валежите в сравнение с предходния район са значително намалени. Годишно тук падат около 590mm, от които 350mm през вегетационния период. Дефицитът в баланса на атмосферното овлажнение за периода е 290mm.
Въпреки добрите водно-физични свойства на почвите, дефицит във влагоосигуреността на културите настъпва още към средата на месец юли. Средният дефицит за месец август е около 100mm. Данните показват необходимост от напояване на културите с дълъг вегетационен период.
Общите продуктивни възможности на земите в този агроекологичен район се характеризират със сравнително висок среден агрономически бонитет (78 бала), което ги причислява към групата на "добрите земи". По пригодност за отделните основни селскостопански култури те могат да се степенуват по следния начин:
Най-подходящи са за пшеница, лозя, царевица, люцерна, ливади и пасища, с бонитет от 91 до 82 бала, който ги причислява към групата на "много добрите земи".
По-слабо пригодни са за голяма част от оценяваните култури (слънчоглед, захарно цвекло, ябълки, соя), където бонитетният им бал се движи в интервал от 78 до 71, т.е. ги причислява към групата на "добрите земи".
Чувствително по-малка е пригодността на екологичните условия в района за отглеждане на ориенталски тютюн (бонитетен бал 32) и картофи (18 бала).
Общо взето обаче оценката на екологичните условия за района е висока. Наред с добрите почвени и климатични условия, като най-неблагоприятен фактор се явяват по-силно проявените ерозионни процеси в западната част на района, но до голяма степен това влияние се неутрализира с увеличената площ на поливните земи, които чувствително завишават продуктивните възможности на земите.
Най-подходящи са за пшеница, лозя, царевица, люцерна, ливади и пасища, с бонитет от 91 до 82 бала, който ги причислява към групата на "много добрите земи".
По-слабо пригодни са за голяма част от оценяваните култури (слънчоглед, захарно цвекло, ябълки, соя), където бонитетният им бал се движи в интервал от 78 до 71, т.е. ги причислява към групата на "добрите земи".
Чувствително по-малка е пригодността на екологичните условия в района за отглеждане на ориенталски тютюн (бонитетен бал 32) и картофи (18 бала).
Общо взето обаче оценката на екологичните условия за района е висока. Наред с добрите почвени и климатични условия, като най-неблагоприятен фактор се явяват по-силно проявените ерозионни процеси в западната част на района, но до голяма степен това влияние се неутрализира с увеличената площ на поливните земи, които чувствително завишават продуктивните възможности на земите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар