Завещанието

Всички си мислим, че знаем всичко за завещанието, но когото се изправим пред проблем се оказва, че не е съвсем така.Законодателят е предвидил всички хипотези в Закона за наследството.Продължавайки да мислим в тази насока нека да разгледаме основните казуси предвидени в закона.

Какво може да се впише в завещанието ?
Наследодателят може:

·          Да измени реда за наследяване по закон.Ако закона предвижда един наследник да получи полагащото му се наследство то наследодателят може  да промени реда със завещание.

·          Да определи различни наследствени дялове за наследниците.на същият принцип може да определи и различни дялове.

·          Да се разпореди с имуществото си в полза на лица, които не са от  наследниците по закон.

Завещанието е едностранен акт
Само и единствено волята на наследодателя е важна.Наследника дори може и да не знае и не се изисква неговото съгласие.
Формата
Завещанието е формален акт.
Закона предвижда определени реквизити на който трябва да отговаря за да е валидно. Разпореждането на наследодателят   с имуществото не е безгранично.
По нашето  законодателство завещанието от една страна дава право на завещателя да реши на кого и какво да завещае, а от друга страна го ограничава  и го кара  да се съобразява  с правилата на закона и морала.Ограничението е в т.нар. "запазена част".
Запазена част е тази част от наследствената маса на наследодателя в която закона предвижда, че не може да бъде преразпределена. Даже и в завещанието да е посочено друго то е невалидно. Запазената част  е в полза само на най-близките роднини - низходящи, родители и съпруг.
 Завещание може да направи само пълнолетно лице което:
 Не е поставено под пълно запрещение и е способно да действа разумно.
Общо
Включва цялото имущество на лицето или за дробна част от него - без да се определят конкретни вещи или имоти.
 Частно завещание/завет/

За конкретно определено имущество (вещ, имот и т.н.)Отликата тук е че не се нарича наследник а  заветник .Допустими са и двете форми както и комбинация от тях.Правилото за запазената част важи и тук.Възможно е дори да  се завещае на неродено, но заченато дете.

Завещанието е задължително в писмена форма.Законодателя е предвидил две форми  като може да е в:

Нотариална форма

Саморъчно съставено.

Саморъчното завещание (СЗ) 
 Всеки който е грамотен може да се възползва от този вид и затова е най-масово разпространен.
Наследодателят не е длъжен да оповестява написването на завещанието тоест може да го запази в тайна.Мястото и времето на съставяне не са ограничени.
Лошото  е това че  това е един частен документ, което се отразява при евентуалното му оспорване.
Какво представлява  СЗ:
Написването.
Завещанието  трябва изцяло да бъде написано собственоръчно от завещателя. Не може да е  на машина или продиктувано, а именно ръкописно от самия завещател и то във всичките му части.
Съдържание.
Няма бланка и задължителна форма за завещанието. Завещанието се съставя обикновено в един екземпляр.Може да има и повече от един оригинал - и само при унищожаването на всичките може да се спре действието на завещанието.
 Копия /ксерокопия, индиго/ от един оригинал няма правно действие.
Датиране
Съставителят на завещанието  трябва да постави дата.Формата на изписване на датата не от значение, но трябва да съдържа (дата,месец и година )именно да посочи деня, месеца и годината на съставянето.Правилото тук е датата да преди подписа.Наличието на две дати прави завещаното невалидно. Изключението е само ако е посочена една дата при започване на писане на завещаното а другата е край на писането.
Подписът
Всяко едно завещание трябва да завършва с подписване от съставителя си.Основното е че  всеки текст поставен след подписа, няма да има правно действие. Ако текста превишава  една страница - не е задължително да се подписва всяка.Естествено няма да навреди ако всяка страница се парафира и се изпишат трите имена без съкращения.
След написване (съставяне) на завещанието има три закони варианта за съхранението му.

·          Да го съхранява сам.

·          Да го предаде на друго лице. 

·          Да го предаде на нотариус. 

Решението къде ще го съхранява наследодателят е лично и не е ограничено от законодателят Завещателят може да го повери на съхранение на всеки един нотариус.Трябва да се има предвид че местонахождението на нотариус и имотите може да са в различни места. Завещанието трябва да е запечатано в плик а нотариусът Не проверява неговото съдържание.Няма пречка нотариус да прегледа съдържанието,но само с цел да се избегнат пропуски в съставянето му.
 Върху плика нотариусът съставя протокол за приемане, в който се посочват самоличността на лицето, което го е предало, неговото заявление за съдържанието на плика, особени белези на плика. Поставя дата и се подписва.Звежда го в специална книга за записване на предадените за пазене саморъчни завещания.
Саморъчното завещание може да се вземе обратно от нотариуса но само лично от завещателя.
Нотариално завещание. 
Нотариалното завещание се извършва от нотариуса, а в градовете, където няма такива, то се извършва от съдията по вписванията при районния съд. Тук ограничението,че нотариусът трябва да действа само в своя район, предвидено за прехвърляне на собственост или друго вещно право върху недвижими имоти, не важи.
Завещанието се съставя в канцеларията на нотариуса. Но ако завещателят е възпрепятстван да се яви, нотариусът може да извърши завещанието и на друго място. Така например, ако завещателят е тежко болен, нотариусът може да го посети в дома му или болницата, където той се лекува. Завещанието може да се изготви и в извънработно време, ако има уважителни причини за незабавното му извършване.