Като цяло аредните отношения във всяка страна от „стария” континент са различни.Обусловени са както от географското положение на страната така и от историческите традиции в дадения регион.В повечето държави фамилното фермерство съществува заедно с контрола на държавата на пазара на земя.
Теоретично погледнато намесата на държавата и регулирането на пазара на земеделски земи може да се раздели на :
В Англия основата на аграрната политика на страната е постигането на една цел - по-висока ефективност.
В Гърция дълго време бяха последователи на Британският модел. В последните години се наблюдават и усилия за равноправно разпределение на земята.
В Германия,Ирландия и Холандия се полагат не-малко усиля да се постигне на висока ефективност и в същото време да се съхранят традициите на фамилните ферми.
В Италия държавната политика се стреми да съчетае ефективността на производство и справедливото разпределение на земята.
В Португалия и Испания правителствената политика са си е поставила за цел запазване на заетостта в сектора и справедливо разпределение на земята.
В този тип системата е затворена защититена е както от закона така и от традициите.Основната цел е запазване на заетите в сферата и сформирането и запазването на класата на собственици на земеделски земи. Всички фактори( включително земя, капитал, труд) се съсредоточват в съществуващите фермерски фамилии.Постига се с ограничения на възможностите за закупуване на земеделска земя.Характеризира се с строг държавен контрол на поземлените отношения.
Тук концепцията е следната:
Земеделската земя е приемлива форма на инвестиция.При него се отдава изключително голямо значение на получавания доход.Постигането на по-големи финансови приходи позволява по-модерно и по-екологично развитие на стопанствата.Този модел позволява навлизането на нови хора в системата.Дали ще влязат нови капитали се определя единствено от ефективността на производството което го прави много гъвкаво.Този модел се регулира изцяло от пазарните механизми, затова той е приложим само в страни на който политиката им е насочена към стабилност и икономическата ефективност.Размерът на рентите не се контролира, а пряко зависим от ефективността на стопанствата. Не се ограничават и размерите който могат да притежават отделните стопанства.Отвореният модел цели да отразява търсенето на печалби, както от страна на фермера, така и от страна на собствениците.
В заключение трябва да се изтъкне фактът, че в повечето развити европейски страни пазарът се контролира от фамилни фермерски структури, които се предават от поколение на поколение. В България за сега не възможно, а и може би ще станем свидели следващите няколко години.Всеки модел си има своите предимства и недостатъци.
Типичният случай е Франция. Там РПО (регионални поземлени организации) контролират пазара както за продажба така и за отдаване под аренда на земеделските земи.Това статукво води както до контрол на пазара така и до запазването на така наречените „стари фермерски семейства”.
Теоретично погледнато намесата на държавата и регулирането на пазара на земеделски земи може да се раздели на :
- Икономическите резултати от земеделието;
- Задържане и запазване на населението заето в земеделието;
- Справедливо разпределение на благата.
В Англия основата на аграрната политика на страната е постигането на една цел - по-висока ефективност.
В Гърция дълго време бяха последователи на Британският модел. В последните години се наблюдават и усилия за равноправно разпределение на земята.
В Германия,Ирландия и Холандия се полагат не-малко усиля да се постигне на висока ефективност и в същото време да се съхранят традициите на фамилните ферми.
В Италия държавната политика се стреми да съчетае ефективността на производство и справедливото разпределение на земята.
В Португалия и Испания правителствената политика са си е поставила за цел запазване на заетостта в сектора и справедливо разпределение на земята.
В България е трудно да се определи каква е точно политиката.От една страна нямаме "стари фермерски семейства" имаме частна собственост едва от 1989 година.От друга страна не се прави нищо за запазване на населението работещо в земеделието. Разбира се има Евро субсидии, но като политика не си личи.За справедливо разпределение на земята не може да се говори поради факта, че големият процент земеделски земи в България са собственост на фондовете.
Нека все пак да разгледаме какви са моделите на политика в останалият свят и да се надяваме и нас да ни "огрее" някой от тях.
Нека все пак да разгледаме какви са моделите на политика в останалият свят и да се надяваме и нас да ни "огрее" някой от тях.
1.Модел затворен тип.
В този тип системата е затворена защититена е както от закона така и от традициите.Основната цел е запазване на заетите в сферата и сформирането и запазването на класата на собственици на земеделски земи. Всички фактори( включително земя, капитал, труд) се съсредоточват в съществуващите фермерски фамилии.Постига се с ограничения на възможностите за закупуване на земеделска земя.Характеризира се с строг държавен контрол на поземлените отношения.
Примерно в Дания има ограничения относно размера на притежаваните земи.В Германия има строги изисквания относно "новите" фермери.С годините се е оформила фермерска общност от фермерски фамилии, който в голямата си част обработват собствени земи и в много малък процент арендуват земя.При този затворен модел арендуването на земеделската земя е главно краткосрочна, а и главната цел е преди всичко насочена към запазване на фамилното фермерство.В страни използващи този тип характерното е че се стимулира закупуването на земята от арендаторите с цел да се комасират земите на фамилните ферми.
2.Модел полуотворен тип.
При този модел характерна по-малка държавна намеса и дълготрайно арендуване на земеделските земи.Тази дълготрайност на арендните отношения прави възможно оформянето на група от професионални независими арендатори, който следват принципа на семейното арендуване от затворения модел.В повечето случай арендаторите арендуват земя от едри земевладелци като целта им е закупуването на собствена земя.
3.Модел отворен тип.
Тук концепцията е следната:
Земеделската земя е приемлива форма на инвестиция.При него се отдава изключително голямо значение на получавания доход.Постигането на по-големи финансови приходи позволява по-модерно и по-екологично развитие на стопанствата.Този модел позволява навлизането на нови хора в системата.Дали ще влязат нови капитали се определя единствено от ефективността на производството което го прави много гъвкаво.Този модел се регулира изцяло от пазарните механизми, затова той е приложим само в страни на който политиката им е насочена към стабилност и икономическата ефективност.Размерът на рентите не се контролира, а пряко зависим от ефективността на стопанствата. Не се ограничават и размерите който могат да притежават отделните стопанства.Отвореният модел цели да отразява търсенето на печалби, както от страна на фермера, така и от страна на собствениците.
В заключение трябва да се изтъкне фактът, че в повечето развити европейски страни пазарът се контролира от фамилни фермерски структури, които се предават от поколение на поколение. В България за сега не възможно, а и може би ще станем свидели следващите няколко години.Всеки модел си има своите предимства и недостатъци.
Няма коментари:
Публикуване на коментар